За книгата: 2020 / Сабина Шпилрайн е една от първите жени психоаналитици. През 1904 г., на 18-годишна възраст, тя постъпва в психиатрична клиника в Цюрих, където среща младия лекар Карл Густав Юнг, който лекува нейната психоза в продължение на една година. По това време се смята, че е започнала любовната им афера, продължила около 7 години. През юни 1905 г., след като е изписана от клиниката, тя постъпва в Медицинския факултет на Цюрихския университет, който завършва през 1911 г. с дисертация върху шизофренията, която Юнг използва за собствените си изследвания през 1912 г. Шпилрайн твърди, че лудите хора избягват секса, защото в съзнанието им той се свързва със страх от разлагане. В контакт с друг те се страхуват да не се загубят, да се разтварят в партньора си. Следователно, според нея, пациентът с шизофрения формира заблуда, в която отхвърля факта на разликата между половете и създава заместител на реалното взаимодействие между половете с фантастични взаимоотношения. Темата за загубата на себе си, повдигната от Шпилрейн, предизвика голям резонанс в аналитичната общност и стана централна за всички нейни последващи изследвания. Тя говори за себе си и своите пациенти на страниците на тази книга..